Не дупки по пътищата, а пътища по дупките имаме. И лицемери с колчета.

Възпитание на транспортна култура  и умения да опазим собствения живот и на останалите участници в движението.

Карам по пътя през село Български извор от има-няма петнайсет години. И, ей, Богу, досега не знаех, че съм минавал толкова често през „отсечка на смъртта“. Че откъде да знам?! Кой да ми каже?!

Там няма ни специална маркировка, ни полицейско присъствие, ни някакви предупреждения. Една двойна непрекъсната линия за забранено изпреварване и толкова. Дето се вика – кво искаш. Патрулка да стои там нон-стоп ли? Няма кадри и ресурс! Ама имаше патрулка да дежури пред „Осемте джуджета“, нали? Но да не смесваме темите, сега говорим за пътна безопасност.

През последните дни знайни и незнайни чиновници са се разтичали да обезопасяват пътища. Както обикновено, действа се след трагедия, но у нас дори това не е достатъчно, за да размърда полумъртвата държава. Не стига някой да умре, както се случи с клетата 12-годишна Сияна. Трябва и много хора много да се ядосат, да излязат по улиците, да затворят пътища, да заплашват със саморазправа. И едва тогава правителство, пътна агенция, полиция и всякакви други отговорни фактори се сещат, че трябва да направят нещо по въпроса.

Появява се лицемерната загриженост, която наблюдаваме в момента. От АПИ, същата агенция, която тотално е зарязала пътното поддържане от години, сега обясняват, че и те били родители. И те били загрижени, видиш ли! Ето ви само един пример колко добре поддържат пътищата. Преди точно една година рухна част от подпорната стена на магистрала „Струма“ край Перник. От кумова срама събраха отломките, извозиха пръстта и терасираха земната маса зад липсващата стена. Една година оттогава. Няма нова стена, нищо не се случва. И това е магистрала, не селски път.

Да ви разкажа ли за една друга магистрала – вечно строящата се и никога построена „Хемус“. Опитайте се да карате в дясната лента на изход от София. Ама стискайте зъби, че да не ви изпаднат плобмите. Там пропаданията в дясна лента са през 100 метра. Веднъж си играх да ги броя – над 50. Някой да е направил нещо по въпроса? Разбира се, че не.

Обаче като се почувстват застрашени от народната любов политици и чиновници, гледайте кво става. Юруш на мерките, колчета се слагат, ремонти се планират, полицаи в анонимни коли се изкарват по пътищата.

Две думи за колчетата – трябва да се признае, че поставянето им започна от Гроздан Караджов. И да, откакто при неговото предишно министерстване се сложиха тия ограничители в Кресненското дефиле, там загинали няма. Някой да е чул след това колчетата да са прироритет за държавата, за АПИ? Сега изведнъж се оказа, че имаме цели 36 смъртносни отсечки. Къде дремете толкова години, господа пътни чиновници?

Но да беше само тяхното лицемерие, здраве му кажи. Само вижте какви мерки е подготвил вътрешният министър Даниел Митов. Той никак не харесва „двустепенната система“ (както сам я нарича) за налагане на наказания за пътни нарушения. Какво означава това? В момента санкцията, била с фиш, била с акт, се движи по следната процедура – установяване на нарушението, след това връчване на санкцията, демек две действия.

На МВР обаче някак не им харесва онази част с връчването. Всяка година те не успяват да връчат стотици хиляди глоби. На мен лично са ми връчвали фиш отпреди две години в…сградата на ГДБОП, където отидох по съвсем друга работа. Записаха ме като посетител, а на излизане ме сюрпризираха с един фиш. Питах откога се занимават с нарушения по пътя и ми обясниха, че имало инструкция да се проверяват всички посетители за невръчени глоби. Та ето докъде са стигнали в своята безпомощност – не могат да издирят нарушителите и затова са сложили пусия където могат. Все някога ще дойдат при нас, защо ние да ходим при тях.

Но явно и това не стига и затова сега вътрешният министър говори за премахване на двустепенната система. Той иска да се глобява веднага (очевидно без връчване) и да се плаща веднага. Разбирате ли, на пътя, на отбивката, в аварийната лента. Давай парите! Ако не, свалят номерата на колата. Само си представете как полицаите започват да събират пари по пътищата. Ама съвсем официално и по закон, не под страх от наказание за корупция. Дали ще е добре, а?

Глоба, ако нямаш пари, няма да имаш и кола. Това обжалване, това съдебен контрол върху работата на полицията са някакви лигавщини. Давай парите. Още малко ще почнат да бият за невключени фарове.

И накрая – ще обещават ремонти, ще обещават маркировка, ще обещават строителство. А след това ще си отделят милиарди от бюджета, ще ги прекарат през едни свои фирми и всичко ще е точно. Новите пътища ще са точно толкова некачествени и опасни колкото и старите. Спомнете си само „ремонтирания“ път за Своге, който имаше сцеплението на ледена пързалка и от който един автобус се хвърли в едно дере. Умряха двайсет души. Няма осъдени, няма и да има.