Редица нередности разкриха в пловдивски автошколи

Редица нередности разкриха в пловдивски автошколи

В три центъра за обучение на водачи на МПС, стопанисвани от две юридически лица в Пловдив, беше извършена съвместна проверка от служители на Икономическа полиция в Главната дирекция „Национална полиция“, колегите им от ОДМВР-Пловдив, служители на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ и на НАП-Пловдив, съобщиха от МВР.

В хода на инспекцията на адрес, собственост на юридическото лице, стопанисващо две школи, е установено, че паричните преводи от курсистите към учебния център, се извършват предимно на ръка, като им се издават квитанции от друга автошкола. След снети подробни обяснения и извършена проверка от страна на НАП е взето решение да бъде затворен въпросният учебен център до отстраняване на пропуските.

При проверка на дружеството във втори обект са установени несъответствия в касовата наличност, големи разминавания в реализираните обороти и оборотите, декларирани пред НАП в месечните Счетоводни декларации и годишните данъчни декларации. Констатирани са и други нередности по линия на ИА „АА“, за които предстои налагане на актове.

Работата по случая продължава. В рамките на действията ще се изясняват всички обстоятелства, свързани с отчетността на проверяваните обекти.

Източник: https://trud.bg/%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%b2-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2/

Становище на Института за пътна безопасност относно повишаване цената на застраховка Гражданска отговорност

Становище на Института за пътна безопасност относно повишаване цената на застраховка Гражданска отговорност

Атаката срещу дизела е истерия и балон

Атаката срещу дизела е истерия и балон

Обсъждат по-високи данъци и такси

В София купуват автомобил на 10 г., в малките градове – на 15 г.

Цветни стикери според замърсяването

“Борбата с дизела в Европа е световна политика, която няма нищо общо с изчистването на въздуха, а е по-скоро истерия и балон, който ще се спука”. Това заяви за “Труд” зам.-председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили в България Любомир Доросиев. “Не бих казал, че в Америка се карат само бензинови коли”, допълни той по повод факта, че в редица градове от Европа се ограничава достъпа на дизелови коли.

 “И бензиновите автомобили изпускат вредни емисии в атмосферата, докато дизеловите имат специален филтър, който пречиства около 95% от мръсните газове, които колата изпуска”, обясни Доросиев. Въпреки европейските политики за ограничение на старите дизелови автомобили в сърцето на града, цените на колите с такива двигатели и в Европа и в България остават без промяна. “Няма и промяна в търсенето, дизелът продължава да се купува”, каза Доросиев и допълни: “не виждам как би могло да имам дизелов автомобил и да ми забранят да влизам в центъра на града”.

“Годишно в страната се внасят 255 хил. автомобилa втора ръка от чужбина, като 90% от тях са дизелови”, заяви Любомир Доросиев. Това означава, че за година в страната се внасят 230 хил. автомобила с дизелови двигатели. Относно предпочитанията на българите за втора ръка автомобили, Доросиев заяви, че в по-големите градове хората най-често си вземат кола на 10 години, а в по-малките на около 15 години с бюджет около 5000 лв. Вносът на автомобили в страната е предимно от Италия, Швейцария и Германия.

Относно необходимия бюджет за покупка на кола втора ръка, Доросиев обясни, че внасяните в страната стари корейски автомобили най-често се продават за 6-7 хил. лв., а за европейска кола до 10 години се плащат около 30 хил. лв. Предлагането на коли втора ръка е много по-голямо от търсенето, като голям дял от бизнеса е в сивия сектор, коментира експертът.

Според Доросиев екотаксите за регистрация на кола не отиват за почистване на въздуха. А освен това автомобилите не са най-голямата причина за замърсяването. “Едни от най-големите причинители на замърсяване са камионите, а да не говорим и за отоплението с твърдо гориво, както и рядкото почистване на улиците”, заяви той.

 В България се обсъждат няколко варианта за промяна на налозите, чиято цел официално е да се стимулира покупката на по-екологични коли. Преди няколко месеца министърът на финансите Владислав Горанов, заяви, че може да се обмисли промяна на местния данък за колите и за по-старите, които замърсяват повече, данъкът да е по-висок. Наскоро кабинетът увеличи екотаксите за регистрация на автомобил. За кола над 10 години таксата нарасна от 267 лв. на 310 лв. Вдигането на данъците обаче няма как да накара човек, който работи за 1000 лв. на месец да си купи нова кола за 30 хил. лв., коментираха финансисти. Обсъжда се и възможност на колите да бъдат поставени стикери, които да показват колко замърсяват въздуха. Идеята е да са в три цвята – зелен за тези, които замърсяват най-малко (Евро 5 и 6), жълт за Евро 3 и 4, и червен за най-старите коли – Евро 1 и 2. Като идеята е кметовете да имат право да забранят движението в центъра на града на коли с жълт или червен стикер.

Според данни на КАТ 44% на 44% е съотношението при горивата

Само 495 са на ток

Стефан Кючуков, ТРУД

Броят на автомобилите на бензин и на дизел в страната е равен, сочат данните на КАТ. От общо 3,645 млн. автомобила, точно по 44,4% е делът на тези на бензин и на дизел. Но в тези данни влизат както леките коли, така и камионите. Ако се погледнат данните само за колите, нещата се променят. Колите на бензин са 1,374 млн. и имат дял от 49,5%. Докато дизелите са с дял от 42,9%. Останалите коли са с монтирана газова бутилка, хибриди, или електрически. В страната има само 495 електрически коли, а 4251 са хибриди.

При товарните автомобили съотношението в използваното гориво е различно. От всичките 367 хил. камиона, над 85% са на дизел, а само 11,8% са с бензинови двигатели.

Тези данни ясно показват какви са предпочитанията. За товарни автомобили се използват дизели, защото са по-икономични. През миналата година в страната са внесени повече дизелови леки коли, но доскоро предпочитанията на хората бяха към бензиновите и затова броят им е по-голям. При покупка на кола има и редица други фактори, които оказват влияние на избора, освен разхода на гориво. Много хора са убедени, че старите дизелови коли палят по-трудно през зимата. При по-новите коли вече няма разлика дали са на бензин или дизел, но при тези над 20 годни ситуацията е различна. При избора на кола, включитено дали да бъде на бензин или дизел, човек се ръководи и от лични предпочитания какво иска да кара.

Статистика

Караме над 20-годишни МПС-та

В България над 41% от автомобилите са на над 20 години, показа проверка на „Труд“ в данните на КАТ към 1 юни 2018 г. В България са регистрирани общо 3,645 млн. автомобила. Като от тях над 1,494 млн. са на над 20 години. Като основната причина за това са ниските доходи. Едва ли някой би карал трошка на над 20 години, ако може да си позволи по-хубава и нова кола, коментираха финансисти. Други над 1 млн. автомобила също са доста стари – на 15-20 години. Те имат дял от 27,5% от всички регистрирани автомобили в страната. Близо 20% са на между 11 и 15 години, а 6,7% са между 6 и 10-годишни. Под 5% от автомобилите в страната са на под 5 години и може да се каже, че са почти нови.

В центъра на града

Ековинетки въведоха в Париж

В Атина и Солун искат Евро 5 или 6

Няколко европейски града предприеха мерки срещу използването на дизелови автомобили в централните си части. В Париж, например, колкото по-стара е колата, толкова повече плаща шофьорът й, за да се движи в центъра на града. Ековинетките за колите там се класифицират в шест различни категории, в зависимост от вредните емисии, годината на производство и двигателя на автомобила.

В няколко германски града – Берлин, Кьолн, Хановер, както и в Милано, Италия също има въведени ековинетки. В Милано, за да се влезе в центъра на града с бензинов или дизелов автомобил се плащат по 5 евро на ден. Затова много местни жители си купуват хибриди. Върховният административен съд в Германия разреши на местните власти да спират дизеловите автомобили за определено време. В резултат в Хамбург сложиха табела със знак „Стоп” при влизане в някои части на центъра, където е забранено влизането на дизелови коли и камиони, които не отговарят на стандарта Евро 6. В Атина и Солун може да се движат само дизелови коли, които са по стандарта Евро 5 или 6.

В Ирландия

Забраняват двигателите с вътрешно горене

Властите в Ирландия обявиха намерението си да забранят използването на всякакви автомобили с двигатели с вътрешно горене, независимо от горивото им. Според думите на премиера на Ирландия Лео Варадкар, забраната няма да влезе в сила скоро, но когато това стане, Ирландия ще бъде една от най-екологично чистите държави в Европа.

Във Великобритания беше лансирана идеята пълният отказ от колите с двигатели с вътрешно горене да влезе в сила през 2040 г., но група кметове настояха пред министъра на екологията Майкъл Гоув, това да стане 10 години по-рано. Засега обаче подобна инициатива не се приема от властите на Острова.

В щата Калифорния, в Индия и в някои райони на Китай пък се подготвя пълна забрана на продажбата на бензинови и дизелови коли. Същото важи и за Норвегия, където властите смятаха да въведат ограничението още от 2025 г., но след това смениха стратегията си и сега поощряват шофьорите масово да преминават на електромобили и хибриди.

Челен опит

В Полша масово карат на газ

Автомобилите, задвижвани с алтернативни горива, са едва 1% от общия им брой в ЕС, сочат последните данни на Евростат за 2016 г. Голямото изключение е Полша, където делът на тези автомобили е 16%, което се дължи на големият брой коли на газ. Голям е делът на колите, задвижвани с алтернативни горива, и в Литва (10%), Италия и Латвия – по 8%.

Въпреки че софиянци имат чувството, че колите по улиците са твърде много, броят на автомобилите в България е под средното за ЕС ниво, показват данните на Евростат. У нас има 443 автомобила на 1000 души, а в ЕС те са средно 505. Най-много автомобили на 1000 жители има в Люксембург (660), Италия (625) и Малта (615). На обратния полюс са Румъния (261), Унгария (338) и Латвия (341). В Германия регистрираните автомобили на 1000 души са 555.

Алтернатива

Въглероден диоксид или прах

Дизеловите автомобили се очаква да паднат до 5% от пазара на автомобили в ЕС до 2030 г., твърди проучване, цитирано от BBC. Отказването от дизела обаче ще направи още по-трудно ЕС да постигне целите си за намаляване на въглеродните емисии. Дизелът дори бе популяризиран като по-екологично съобразен от бензина като част от усилията на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове и по-специално на въглероден диоксид. Въпреки че дизеловото гориво съдържа малко повече въглерод, общите емисии на въглероден диоксид на средния дизелов автомобил са по-ниски от тези на бензиновите коли. Дизеловите двигатели обаче генерират по-високи нива на азотни оксиди и фини прахови частици – малки частици сажди.

Източник: trud.bg

С най-старите автомобили – по най-бързите магистрали

С най-старите автомобили – по най-бързите магистрали

С позволени 140 км/ч българските аутобани отстъпват по скорост само на германските

Нашите и румънските пътища са най-смъртоносните в Европа

България разполага с най-старите коли в Европа и с най-бързите магистрали след германските. Средната възраст на автомобилите у нас е над 20 години, а позволената скорост по аутобаните е 140 км/ч. За сравнение – страната с най-нов автопарк е Белгия със средна възраст на леките превозни средства 7 години, но там не е позволено да се вдига повече от 120 км. В Германия, където колите са средно на 8 години, няма ограничения в много райони по магистралите. Немските аутобани обаче са претоварени и невинаги има възможност да се кара с пълна газ. Любителите на високите скорости избират по-слабо използвани отсечки извън пиковите часове, за да шпорят на воля скъпите си поршета, ферарита, бентлита и т.н.

На територията на Европа само в България и Полша е разрешено да се кара със 140 км/ч по аутобаните. Това са и държавите с най-стари коли в ЕС, в България – над 20 години, а в Полша – 17 години. В повечето страни на континента максимално допустимата скорост е 130 км/ч. В Швейцария, Швеция, Испания, Португалия, Белгия и Ейре огранчението е 120 км/ч. В нашите съседки също се шофира с по-ниска скорост. В Сърбия, Турция и Македония не е позволено да се вдига над 120 км/ч. Най-бавните магистрали са в Норвегия, където ограничението е 100 км/ч, и във Великобритания – 112 км/ч или 70 мили в час. В Швеция ограничението по аутобаните варира между 110 и 120 км/ч в зависимост от обозначенията на пътните знаци.

Развитите европейски държави държат курс към намаляване на скоростта по пътищата, но това среща бурна съпротива от шофьорите. Във Франция от седмица насам се организират протестни акции срещу решението на правителството да намали от 90 на 80 км/ч ограничението на извънградски шосета с по една лента в посока на движение. По-ниската максимална скорост вече е валидна за 400 000 км пътна мрежа и е въведена с цел да намали с около 300-400 смъртните случаи при катастрофи. През изминалата година във Франция са загинали 3448 души при пътни злополуки. За същия период смъртните случаи при катастрофи в България са 678, но в съотношение с броя на жителите на страната нашите и румънските пътища са най-опасните в Европейския съюз. Единствено в тук и в северната ни съседка се регистрират над 80 загинали на милион. През 2017 г. смъртността при пътни злополуки в България е 96 души на милион, а в Румъния – 98 души на милион. Най-безопасна е пътната мрежа в Швеция и Великобритания съответно с 25 и 27 смъртни случая на милион от населението – около четири пъти по-малко, отколкото у нас.

Влияние върху черната статистика оказват не само скоростта на движение и състоянието на автопарка, но и поведението на водачите и качеството на пътната мрежа. Много от смъртоносните катастрофи възникват и в резултат от лоша настилка, която намалява сцеплението на колелата с шосето, а това води до по-дълъг спирачен път и загуба на контрол.

През цялото лято

Спират ремонтите на „Тракия“

“Ремонтите на автомагистрала “Тракия” спират през летния сезон заради очакваното засилване на трафика”. Това обяви регионалният министър Николай Нанков. Днес изтече последния срок за ремонт на участъка между 25-26-ия километър в посока Бургас. Министър Нанков допълни, че всеки петък и неделя по магистралите и главните пътища ще бъде ограничавано движението на тировете. Остават обаче ремонтите на два от виедуктите и една от тръбите на тунел “Витиня” на магистрала “Хемус”.

Как ни засичат за скорост

КАТ се въоръжи с 28 камери с лазер

Купуват още 56 за над 2,5 млн. лв.

Пътната полиция пусна 28 камери на триноги, които с лазерен лъч засичат скоростта на всеки автомобил и снимат номера му. По едно от устройствата бе изпратено във всяка от 28-те областни служби на КАТ в страната и те започнаха работа от 12 март т.г.

Както писа “Труд”, в средата на май МВР обяви обществена поръчка за още 56 такива камери (още по 2 за всяка област) за 2 566 666 лв. без ДДС, като единичната цена излизаше около 46 000 лв.

От 2009 г. насам КАТ снима за превишена скорост с 25 стационарни и 148 мобилни камери, монтирани в патрулните автомобили “Опел”. В новите коли “КИА” също има камери, но те не могат да засичат за превишена скорост, а са за заснемане на проверки. Правят се опити към тези камери да се включи допълнително радар, но засега без успех.

Камерите за скорост на КАТ не бива да се бъркат с тези за улично видеонаблюдение, каквито вече се монтират в много градове. Различни са и камерите за следене на трафика, които АПИ е монтирала на арки над някои пътища.

От юни миналата години с промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) депутатите разрешиха на патрулите на КАТ да засичат “без да се обозначават”. Тоест – бе махнат знакът пред камерите, който показваше на шофьорите, че навлизат в зона за заснемане.

За глобите за скорост пътната полиция издава електронен фиш и в 14-дневен срок от връчването му, шофьорът има право да плати 70 % от глобата.

След махането на знака пред камерите, от КАТ се похвалиха, че през 2017 г. са издали 391 050 електронни фиша, с 52 186 повече отколкото през 2016 г.

В Швейцария

Глоба за висока скорост достигна 782 000 евро

Швейцарските полицаи не се шегуват, нито питат нарушителите „Ами сега какво ще правим?”. В това се убеди от първо лице шведски водач на тунингован от AMG модел мерцедес с мощност 570 конски сили, спрян на магистрала с 290 км/ч при позволени 120 км/ч. Наложи се той да плати глоба в размер на 782 000 евро. Размерът на наказанието бе определен от съда според доходите на нарушителя. Полицията конфискува и автомобила на стойност 180 000 евро. В Швейцария превишения на скоростта с над 25 км/ч се третират като криминални деяния.

Рекордни нарушители

С 224 км/ч над ограничението

Най-големият нарушител на ограничението на скоростта по магистрали в Европа е засечен в Швейцария. Там водач на „Бентли Континентъл GT” е сниман да кара с 324 км/ч, което е с 224 км/ч над ограничението от 120 км/ч. За провинението той е наказан с 1865 евро глоба и 6 месеца затвор. Куриозното е, че швейцарецът е заснел скоростометъра на автомобила си при нарушението, но пред съда претендирал, че друг е шофирал.

С година затвор е наказан и участник в нелегални гонки във Франция, който е спипан да кара „Ауди RS4” с 310 км/ч при позволени 110 км/ч.  При мотоциклетистите палмата държи собственик на „Кавасаки Нинджа”, профучал пред камера за скорост с 290 км/ч при ограничение 80 км/ч.

Според Закона за движение по пътищата

Не глобяват за превишение от 1 до 9 км/ч

КАТ не глобява българските шофьори за превишение от 1 до 9 км/ч. Според чл. 182 от ЗДвП глобата за превишена скорост с 10 км/ч е 20 лв. и важи за населено, и за извън населено място, и при превозване на пътници или опасни товари.

В проекта за нов ЗДвП е записана глоба от 20 лв., но за превишение „ДО” 10 км/ч, което включва и стойностите от 1 до 9 км/ч. Пътната полиция обаче не разполага с достатъчно хора и техника, за да може да налага подобни санкции, които току виж може да се окажат и по 1 милион на година.

От 21 януари м.г. в сегашния закон влязоха в сила двойно по-високи глоби за превишени скорости над 31 км/ч. До 40 км/ч санкцията за населени места бе 200 лв. и стана 400 лв., а над 40 км/ч – от 300 лв. стана 600 лв.

Глобата е 700 лв., книжката се взима за 3 месеца и се режат 12 точки от талона за превишение на скоростта над 50 км /ч в населено място.

За същото нарушение при превоз на хора и опасни товари е по-висока паричната санкция – 1000 лв. За всеки 5 км/ч над 50 км/ч се плащат допълнително по 50 лв.

Източник: https://trud.bg/%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b8%d1%82/

Автошколи укриват милиони с фирми еднодневки

Автошколи укриват милиони с фирми еднодневки

Близо 7-цифрено несъответствие на оборота е установила Националната агенция за приходите при само 4 проверки на автошколи в София. Данъчните започват поредна национална кампания срещу незаконните практики в бранша, докато самите инструктори твърдят, че заради няколко проблемни фирми се създават затруднения за всички.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров обясни в четвъртък пред бТВ, че са установили укритите данъци с помощта на информация от ДАИ. „Отчитат се, да речем, 600 курсисти, които са се явили на изпит. При една средна цена много подценена под пазара се получава минимален доход, който не е отчетен”, каза той.

Бъчваров посочи, че масова практика е да се регистрират нови и нови фирми с оборот под прага за ДДС регистрация от 50 000 лв., като даже курсисти се местят от едно юридическо лице към друго. „Ако една компания крие данъци, вероятността да прави и други нарушения не е никак малка – особено в такава отговорна задача като обучението на кандидат-шофьори”, подчерта Бъчваров.

Председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов на свой ред заяви, че ревизиите през годините са се правили без установени правила.

„Една част от нас се откупиха, на друга част актовете паднаха в съдилищата, но дадохме по 5-6000 лв. по съдебни дела”, заяви Иванов и призова в диалог с бранша да се определи реална средна цена на курса, на база на която да се правят проверките.

Той обясни, че в цената за моточас (според него – 35 лв. т.е. общо 1085 лв. за целия курс с 31 моточаса) влизат 40 позиции и печалбата е 10 лв. „На тази цена ние се мъчим да излъжем държавата, за да оцелеем”, призна инструкторът.

Иванов посочи като виновници за сегашното положение на бранша недобросъвестните компании: „Не може да има курс за 190 лв., не може да има вътрешен изпит по теория 60 лв. за 7 минути (…) Има едни фирми, които дават безплатния обяд, те се роят на фирмички. Подписват се едни договори, че сте крепостен ученик на тази фирма и докато не си вземете изпита трябва да се явявате докрай”.

По думите му едва 10% от фирмите в бранша са с нови учебни автомобили.

Росен Бъчваров подчерта, че е въпрос на конкуренция колко ще струва шофьорският курс. От думите на говорителя на НАП стана ясно, че делът на рисковите фирми в бранша при последните масови проверки е 88%.

Източник: mediapool.bg

Автошколи укрили по над 1 млн. лв. приходи

Автошколи укрили по над 1 млн. лв. приходи

Проверките продължават

Няколко автошколи в страната са укрили по над 1 млн. лв. приходи. Това е установено в рамките на проверки, в които са участвали служители на отдел “Икономическа полиция”, НАП и Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

Съвместните действия са започнали преди седмица. За да установят какви приходи се крият от бранша, от Националната агенция за приходи са направили анализ на броя обучаващи се бъдещи шофьори, преминали през автошколите и явилите се на изпит пред “Автомобилна администрация”. Оказало се, че няколко автошколи са укрили 7-цифрени суми. Като някои обяснявали, че курсистите сами си сипват бензина, а други, че обучават безплатно роднини и затова отчитат малки приходи.

Според действащото законодателство, всички компании, които провеждат обучение на бъдещи шофьори, са длъжни да водят точна отчетност, включително да подават данни за курсистите в “Автомобилна администрация”. В НАП са извършили сравнение на броя на курсистите, допуснати до изпит, със средните пазарни цени за обучението им и са формирали минимален размер на приходите за всяка автошкола. Тези данни са сравнени с информацията, подадена от касовите апарати и финансовите отчетите на фирмите.

На фирмите, укрили значителни суми, ще бъдат извършени пълни данъчни ревизии за последните 5 години. Предстои възлагането на проверки в целия бранш.

Източник: trud.bg

Българският шофьор с високо самомнение и критичен към другите

Българският шофьор с високо самомнение и критичен към другите
Най-рискови на пътя са висшистите, софиянци, хората с най-малък и най-голям пробег и каращи кола над 180 к.с.

Българският шофьор има високо мнение за своите умения на пътя, смята останалите за рискови участници в движението, но в същото време сам понякога „неволно“ повишава скоростта над разрешената, изпреварва неправилно, ако реши, че колата пред него е прекалено бавна и кара с „половин око“, вършейки нещо друго зад волана.
Това сочат стойностите на първия национален Индекс за безопасно шофиране, представен във вторник в присъствието на заместник-министъра на транспорта Ангел Попов, съветничката на вътрешния министър Калина Крумова, която участва в европроект за осъвременяване на психотестовете за шофьори на стойност над 450 хил. лв., представители на автомобилната администрация, пътната и националната полиция, както и на застрахователния брокер SDI, който явно финансира индекса, тъй като той носи неговото име.
Проучването е проведено сред 1000 шофьори от 72 населени места в цяла България на възраст между 18 и 75 години, които е трябвало да дадат самооценка на собственото и на останалите водачи поведение при 50 рутинни и рискови ситуации. Но база на техните отговори индексът за безопасно шофиране е определен на 89.6 като в скалата 100 е най-безопасно поведение, а 0 – най-рисково.
Данните показват, че по-високорисковите водачи в България са около 9% (с индекс от 25 до 74), 31% имат средни показатели (между 74 и 90), а 60% се възприемат като нискорискови (стойности на индекса над 90).
Това означава, че шофьорите независимо от пола им, имат високо самомнение за качествата си и поведението си на пътя, голяма част от тях подценяват и дори не разпознават и не осъзнават риска.
Превишената скорост, неспазването на дистанция и попадането в задръствания са най-срещаните опасни рискови ситуации по българските пътища, сочи още изследването.
От участниците във формирането на индекса 71 процента признават, че макар и рядко – поне веднъж в годината, им се случва неволно да карат по-бързо от разрешената скорост. 56% рязко натискат спирачките, за да избегнат превозно средство пред тях, тъй като прекалено късно са го забелязали. С „половин око“ към пътя карат 46%, докато  правят нещо друго по време на шофиране. Заради това, че пред тях бавно се движи друг автомобил 42% от шофьорите изпреварват на място, където това не е разрешено. 54 на сто от водачите се оплакват, че са заслепявани от насрещно движещи се автомобили заради ненавременно изключване на дългите  светлини. 36 процента от шофьорите недоволстват от паркиралите на забранени места, а 47 на сто пренебрегват ограниченията на скоростта рано сутрин и късно  вечер, когато трафикът е по-слаб.
Проучването за определяне на индекса показва още, че най-рисковите шофьори са висшистите, жителите на София водачите със стаж между 4 и 10 години, с малък или съответно много голям пробег зад волана и каращите мощни коли над 180 конски сили.
По-образованите водачи са склонни да поемат повече рискове от необразованите. В София ниско рисковите шофьори са едва 27 на сто. Най-самоуверените водачи са тези със стаж от 4 до 10 години, както и онези, които са изминали под 5 хил. км или с над 50 хил. км годишно изминати. По-самонадеяни и по-агресивни на пътя са водачите на мощни автомобили, които имат и повече установени нарушения на пътя, сочат още данните , включени в индекса за безопасно шофиране.
Намеренията на създадените му са той да се превърне в надеждна методика за ежегодно проследяване на тенденциите в поведението на водачите.
Представителите на партниращите институции приветстваха инициативата и заявиха, че данните ще бъдат взети като основа за изграждането на актуални и ефективни политики за намаляване на инцидентите по пътищата, в чиято основа е човешката грешка. По данни на Европейската комисия, в ЕС това е причина за 93% от тежките пътно-транспортни произшествия.

Източник: mediapool.bg